1 ноември е обявен за официален празник – Ден на народните будители. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия. Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
На този ден отдаваме почит на родолюбивите просветители. В годините на робство и безправие, те са отваряли очите на българите за светлината на буквите и знанието, за нашето славно минало.
В годините след Освобождението на България възрожденските идеали постепенно биват загърбени от проблемите на делника. Част от българската интелигенция съзира опасността от разпад на националната ни ценностна система. По тази причина обръща поглед към най-светлите имена на българското духовно минало. Търси съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време със своята мисъл и дейност възстановяват равновесието и духовния уют на българите.
Списък на народните будители
За пръв будител на нацията е признат Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. Преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. Той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Дълъг е списъкът на народните будители. В него са личности като Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици български народни будители.
1 ноември – Ден на народните будители
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. Първоначално са били почитани народните будители от времето на Българското Възраждане и Освобождението. По-късно обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за културния възход, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време.
Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули. Намира ги в наследството от идеи на българските просветители. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. С указ на цар Борис III този ден е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г. Тогава по идея на Петър Константинов, председател на сдружение „Мати Болгария“, 1 ноември е обявен за Ден на народните будители. От 2002 г. на този ден се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред Президентството и тържествена смяна на караула.
Денят на народните будители е почивен ден за всички учебни заведения в страната.
Автор: rnews.bg
Снимки: rnews.bg
